Специалният ден на гепардчето Ари

Вятърът жужеше неприятно в ушите на Ари, а тя с досада ги потъркваше с лапа.

Гепардите бяха известни на цялата савана с едно – бързина. Бяха най-бързи на Земята, все пак. За Ари обаче това не беше достатъчно. Тя искаше да е като вятъра. Да е толкова бърза, че да е чак невидима. „Та никой не беше виждал вятъра, значи трябва да е много бърз” – помисли си Ари.

Сега точно този вятър я дразнеше със своя повей.

Следващата сутрин дойде с обичайната си покана за игра под лъчите на слънцето. Ари направи сутрешната си гимнастика и с бодра крачка тръгна да търси своите приятели.

Оглеждаше се, луташе се, но не видя никого.

Досадният вятър продължаваше да ечи, което правеше ситуацията още по-неприятна.

Нямаше никого. Беше пусто.

Ари се изплаши, че е останала сама в цялата савана. Втурна се да бяга с все сили. Търсеше под дърво и камък. Тичаше толкова бързо, че вече не чуваше вятъра в ушите си. Самата тя се бе превърнала във вятър. Лапичките ѝ почти не докосваха земята. Скоростта ѝ бе главозамайваща.

Дойде време за повторно кръгче на цялата савана, а бе едва обяд. Паника нахлу в сърцето на Ари. Тя се страхуваше да не е останала наистина сама. „Вятърът е виновен!” – изръмжа тя.

Гепардчето сведе глава, за да се подготви за следващия спринт, нямаше да се откаже да намери приятелите си. Точно тогава, от големия храст в близост, изскочиха всички животни. Това бяха нейните приятели! Светкавично се стрелнаха към Ари и със звънлив смях и малко закачки, че не е успяла да ги намери, я пресрещнаха.

Виковете се засилиха, отвсякъде заприиждаха обитатели на саваната. Изведнъж Ари излезе от уплахата, която пакостливата изненада бе създала и чу, че животните пеят песен. Не коя да е песен, а „Честит рожден ден, Ари!” Та тя имаше рожден ден? Да! Днес беше нейният рожден ден, а криеницата – изненадата от цялата савана.

Без дори и да подозира, Ари бе сбъднала своята най-голяма мечта и бе показала на цялата савана колко бързо може да тича! Толкова бързо, че да стане невидима.

Цял следобед животните, водени от Ари, се забавляваха, играеха си и се наслаждаваха на един чудесен ден.

Когато настъпи нощта и Ари се унасяше сладко, след неспирната игра през деня, почти неуловимо промълви „Благодаря ви приятели“. Махна с опашка и се гмурна в дълбок сън.

А навън вятърът жужеше.