Жирафът Жори, спасителят на дъждовната савана
- Лятото в саваната настъпи. Това означава прохлада и повече дъжд.
- Как така? – възкликна шимпанзето Мино, което скоро ставаше на една годинка.
- Просто е – каза спокойно хипопотамът, докато бавно минаваше покрай събралата се група животни – нашата савана е специална. От запад имаме океан, а от изток море. Затова при нас лятото има повече дъжд – продължи хипопотамът.
Изненадани, събралите се малчугани хукнаха към домовете си, за да разберат повече.
На следващия ден на същото място хипопотамът се радваше на първия летен дъжд. По същото време малчуганите се бяха скрили на сухо под големия баобаб.
- Е, малки приятели – започна хипопотамът, чието име никой в саваната не знаеше – време е за една история.
Хипопотамът заразказва за далечно време и един герой.
Историята отведе малките слушатели във времето на сухото лято. Имало едно време, в което то дошло без капка дъжд. Всички дръвчета и животни търсели спасение от парещото слънце. Стигнало се до Големия съвет – събрание, което щяло да намери решение.
Събранието продължило три дни и три нощи.. На четвъртия ден непохватно се изправил жирафът Жори и предложил нещо нечувано. Жори пожелал сам да отпътува до езерото Чад и да донесе вода за всички животни, като я носи на дългия си врат.
Животните знаели, че това е единственият изход и приели неговото предложение. Натоварили Жори с няколко големи меха за вода и го отпратили.
Няколко дни Жори крачел из саваната с големи жирафски крачки, докато не стигнал езерото. Внимателно напълнил всеки от меховете, закачил ги на дългия си врат и потеглил обратно, без дори да погледне назад и за миг.
Когато се завърнал, Жори зарадвал всички животни.
След дълга дрямка, Жори решил да се разходи. По всичко личало, че са минали няколко дни. Саваната кипяла от живот. Всички негови приятели били навън, листата на дърветата отново били зелени. Той протегнал дългия си врат и с наслада започнал да хруска листа от близката акация. Не след дълго дошъл отново и дъждът.
С тежка стъпка към него се приближил хипопотамът и се опитал да му връчи накит от цветя. Дългият врат на Жори се оказал недостижим за хипопотама, затова той извикал всички животни на помощ. Бащата на Мино бил този, който ловко закачил благодарствения венец. „А!” – ахнал Мино.
- Да, малки приятели, това е историята за Жори, спасителят на саваната.
Вдъхновени от приключенията на Жори, малчуганите тръгнали мигом напосоки, за да търсят още любопитни факти за саваната. На следващата година, вече пораснали, самите те разказваха на любопитни слушатели за чудните ѝ тайни.