Това не е игра

Не подминавай насилието. Твоята реакция има значение.

Безопасна среда за всяко дете

Насилието събужда остри реакции, но често – със закъснение. Тази година, за пореден път, ИКЕА подкрепя усилията на УНИЦЕФ България за безопасна училищна среда и превенция на тормоза и насилието, отбелязвайки Деня на розовата фланелка на 26 февруари.

Ние не заобикаляме насилието и заявяваме позицията си срещу него. Призоваваме и вас – не оставайте безразлични, където и когато го срещнете. Това не е игра. И в нея няма победители – губещи сме всички, докато не променим правилата заедно.

Денят на розовата фланелка

Денят на розовата фланелка е международна инициатива, която започва през 2007 г. в Канада. След като ученик е тормозен, защото е носил розово на първия учебен ден, двама негови съученици решават да застанат зад него. Те се обличат в розово и раздават 50 розови тениски в знак на солидарност, изпращайки ясно послание – никой не трябва да се чувства сам срещу насилието. Днес този ден се отбелязва по цял свят като символ на борбата срещу насилието във всичките му форми.

Включи се и ти. Облечи розово на 26 февруари и заяви позицията си.

Не подминавай насилието. Твоята реакция има значение

Ако станеш свидетел на насилие, не оставай безучастен. Бездействието не е неутралност – то е мълчаливо съгласие. Заяви позицията си и покажи, че не го приемаш.

Изгледай видеото, в което BJÖRN – една от най-популярните играчки – олицетворява най-беззащитните, за да ни напомни, че всеки може да бъде жертва.

Натисни бутона „Не харесвам“ на видеото и покажи, че не си безразличен към насилието.

Сподели позицията си. Снимай се с розова фланелка, качи снимката в Instagram с #pinkIKEA и тагни @ikeabulgaria.

Това не е игра. Твоята реакция има значение.

Как да разпозная знаците на насилие?

Насилието не винаги оставя видими белези, но винаги оставя следи. Потърпевшите често променят поведението си – стават по-затворени, тревожни или избягват определени места и хора. Понякога проявяват необичайна агресия или отказват да говорят за случващото се.
Важно е да бъдем наблюдателни и да разпознаваме знаците, защото мълчанието не означава, че всичко е наред.

Как да реагирам, когато стана свидетел на насилие?

Да видиш насилие и да не направиш нищо е като да го приемеш. Бездействието дава сила на насилника и оставя жертвата сама.

Но реакцията ти има значение. Понякога една дума, един жест или просто това да не подминеш ситуацията могат да променят всичко. Научи как да окажеш подкрепа и как да реагираш безопасно, за да прекъснеш насилието, без да застрашаваш себе си или другите.

Сигнализирай за дете в риск

Как да говоря с детето си за насилието?

Разговорите за насилието може да са трудни, но са необходими. Важно е детето да знае, че може да ти се довери, без страх от обвинение или подценяване на проблема.

Слушай, без да съдиш. Задавай въпроси, без да натрапваш мнение. Дай му пространство да сподели, без да се чувства притиснато. Доверието се изгражда с разбиране, а не с натиск.

А ако моето дете проявява агресия?

Насилието е сигнал, че нещо не е наред. Децата, които нараняват другите, често самите те изпитват болка, гняв или несигурност, с които не могат да се справят по друг начин.

Агресията не е просто лошо поведение – тя е повик за помощ. Научи как да разпознаеш причините зад нея и как да помогнеш на детето си да изгради здравословни начини за справяне с емоциите.

Това не е игра.

Насилието не трябва да бъде част от ничий живот. Включи се и помогни да променим правилата заедно.

* УНИЦЕФ не се обвързва и не препоръчва конкретни продукти или услуги.